Отразяване в медиите

Телевизионно участие на проф. Минчев и доц. Бакалова

Статии в медии:

България напускат хора в активна възраст

“Напускането невинаги е нещо лошо, а завръщането – нещо хубаво”, казва доц. Андрей Нончев

https://clubz.bg/94876-bylgariq_napuskat_hora_v_aktivna_vyzrast

ИлияВълков |Мнения, Интервюта 28.02.2020, 8:21 ч.

последна редакция 28.02, 11:17 ч.

Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на националната статистика расте броят на българите, които се завръщат в страната. “През последните години у нас има видим напредък. Това е мнението на хората и анализаторите, това показват и всички статистически данни“, обяви тогава Борисов. Впоследствие той беше разкритикуван за това, че чете статистиката избирателно и пропуска да посочи огромния брой българи, които напускат родината си. А посред националната статистика броят им е два пъти по-голям от завръщащите се. 

По този сложен и дори преекспониран от политиците процес Клуб Z потърси за коментар социолога доц. д-р Андрей Нончев. Той е ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Доц. Нончев е част от научен екип, който през тази седмица ще представи свое фокусирано изследване “Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност”. В рамките на проекта е направено национално изследване сред 600 пълнолетни български мигранти от девет области в страната, които през последните 10 години са работили поне три месеца еднократно или многократно в чужбина. 

– Доц. Нончев, има ли обективни данни, според които българските емигранти са започнали да се завръщат в родината?

Обикновено данните се интерпретират от някаква политическа позиция, която за мен като изследовател не би трябвало да се случва. Да кажем, приема се, че ако хората напускат, това е нещо лошо за страна. А ако се връщат – нещо хубаво, което се оказва, че не е точно така. 

Второ, данните са доста противоречиви. През последните 30 години оценките за напусналите в България са много различни и варират някъде от 1,2 млн. души до почти 2 млн. души. Истината вероятно е някъде по средата. Няма точна статистика и никой не знае колко са българите в чужбина. 

– А какво показва тенденцията?

През последните години наистина има тенденция за по-голям брой завръщащи се в страната. Но като казвам това нещо, не значи, че те надвишават броя на тези, които заминават. Все още броят на напусналите е по-голям от завръщащите се. Разликата обаче се стеснява. 

– Кои се завръщат и устойчиво ли е това завръщане?

Наистина има една част българи, които се завръщат постоянно. От цялата съвкупност, която ние изследвахме, около 40% казват, че пак ще заминат. Т.е. от тези, които се завръщат българи, близо 60% са устойчиво завърнали се. Но и самата дума „завърнали се“ създава впечатление за завършеност и окончателност, което не е така. По-скоро става дума за една увеличаваща се мобилност. Близо една трета от хората, които попадат в групата на завърналите се, са така наречените сезонни мигранти, циркулярни мигранти, които идват и се връщат при определени условия. 

По принцип хората, които напускат страната за първи път, това е и което ние се опитахме да установим, емигрират по икономически причини. Около 70% напускат родината в търсене на по-добри и по-високи доходи. Близо 60% търсят по-добра или изобщо работа и реализация. И около 25% търсят по-висок стандарт на живот. Аз нарекох това мотивационен комплекс “Радост – Работа – Доходи – Стандарт” на живот. И това е мотивацията на хората, които напускат за първи път. 

– А каква е мотивацията на хората, които се завръщат?

Тук е по-различно. Ако при напускането доминират икономическите причини, то при завръщането доминират семейни и социални причини. Почти 2/3 от хората се завръщат не по икономически съображения, а заради това, че не са могли да се адаптират, изпитват носталгия, трябва да се грижат за свои близки и роднини. Връщат се, след като са завършили трудовия си път и искат да живеят в България след пенсионирането си, да се грижат за деца и т.н. 

Връщането невинаги значи нещо добро. Около 1/3 от хората, които се прибират, казват, че след завръщането си не живеят по-добре, отколкото в последната страна, в която са пребивавали преди това. Не е икономическа причината, която ги е накарала да се върнат в България. Но и близо 25% казват, че тук живеят по-добре – изпълнили са своите задачи и се връщат тук. Една позитивна тенденция е, че от напусналите под 2% са се занимавали с бизнес. А след завръщането си те нарастват до 6%. Увеличава се и борят на хората със свободни професии, самонаетите. 

Но като цяло преобладават хората, които се връщат не защото са по-добре в последната страна, а защото по някакви други причини са тук. Близо 40% казват, че няма промяна в страната, къде са били, и след завръщането им в България. 

Интерпретациите, че да напуснем страната, значи нещо лошо, както се интерпретира, не е вярно. Да се завърнем в България невинаги също е хубаво за страната. 

– Защо?

Защото има локални и глобални хора. Самият факт, че можеш да напуснеш страната, че се движиш да си търсиш работа, е един статусен критерий за диференциация. Тези, които си стоят тук, в страната, не значи, че са по-добре. Напротив, в някои случаи означава, че са по-зле и затова не пътуват. И обратно – при връщането тези, които се връщат, не означава, че винаги го правят за добро, както вече споделих. Да, има и такива, но те са около 20-25%. Те казват, че нещата в България се подобряват и затова се връщат. Да, има и такава група. 

Много е разнородна и сегментирана групата на мигрантите. Не бива да гледаме на нея като нещо единно и цялостно. Има най-различни случаи. И ние това сме се опитали да покажем с нашето изследване. Шарена е картинката. 

– Каква е регионалната особеност на българските мигранти, има ли определени области, които излъчват по-големи групи от тях?

Това не сме го изследвали, защото извадката не позволява да правим такива регионални сметки. Работили сме на национално ниво. Но имаме качествени изследвания с интервюта с мигранти. При тях има различни особености. Ето например ние си мислим, че най-много български граждани живеят във Великобритания, Германия, Италия, Гърция, САЩ – и по статистика е така. Но най-голямата общност от български граждани е в Турция. И напоследък има една тенденция за връщане на български граждани, които са емигрирали в Турция. 

– Има ли други регионални зависимости?

Да, има – между местата, откъдето хората тръгват, и там, където отиват. Това е свързано с така наречената мрежова теория. Когато някоя група хора отиде в някоя област или място, тя създава предварителни условия и започва да помага на други мигранти. Така се вижда, че от едно място в страната емигрират на друго място хора поради създаването на такива социални мрежи. Пример за това е ромската общност в Каварна, която ходи да работи в определен регион в Полша. Там се занимават с търговия, някакъв дребен частен бизнес. След това се връщат тук. Със сигурност има регионални специфики, особености и връзки на определени региони в България, които са свързани с други в чужбина. Но нашето изследване не може да проследи всички.  

– Има ли възрастови особености, разлики между групите на заминаващи и прибиращи се българи?

Няма кой знае каква разлика. Но има увеличаване на средната възраст на завръщатите се българи. Има една група от хора, които са в пенсионна възраст, и те вече се прибират в България. Делът на пенсионерите е три пъти по-висок сред българите, които се прибират в страната, в сравнение с напускащите. Тези хора се връщат, след като са приключили трудовия си път. Общо взето, емигрират хора в активна възраст между 30 и 50 години. 

– Но това е основната работна сила на всяка икономика…

Да, но дали би била тук, това не е много ясно. Защото една голяма част от заминаващите българи тръгват по чужбина, защото не могат да си намерят работа в България, свързана с тяхната специалност. И от тази гледна точка дали, ако останат тук, ще работят, това не е много сигурно. Проблемът, какъвто го има и в останалите държави, е с образованите хора и квалифицираните работници, които напускат. Тук обаче освен проблема с работата и доходите е, че ако се върнат в България, тези хора трудно биха могли да вършат същата висококвалифицирана дейност, каквато са работили навън. Тук няма нито инфраструктура, нито материални и финансови условия, каквито са имали навън. В този смисъл дали ще правят тук същото и дали ще са толкова ефективни, е малко съмнително. 

И може би е по-добра стратегията не да се опитваме да ги връщаме и да ги докарваме тези хора в България, а да се опитваме да ги ангажираме с политиките на страната, да се включват в съвместни проекти с българските институции. Така е вероятно да бъдат по-полезни. Известно е, че нашата диаспора изпраща много средства в България. Те са най-големите инвеститори, генерират повече суми и от преките чуждестранни инвестиции за страната. Ако останат, тези средства едва ли ще могат да се генерират. И в икономически смисъл може би е по-добре да отидат и да изкарват високи доходи и да ги връщат обратно в България. 

Затова и оценките не бива да са еднозначни – че нашите емигранти трябва да стоят непременно в България. Светът е мобилен и е добре, че тези хора се движат. И за тях, и за страната е по-добре, че работят навън, реализират себе си, изкарват по-високи доходи. Вярно е, че не плащат данъци тук, не пълнят хазната, но ако останат тук, едва ли ще работят това, което вършат в чужбина. Добре е да сме внимателни с оценките.


Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, сочи проучване

Допитването е направено от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgarskite-migranti-se-vryshtat-u-nas-po-semejni-i-socialni-prichini-sochi-prouchvane-2135745

6 декември 2018 13:46

Редактор: Елена Банкова

/ БГНЕС, архив

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
 
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция “Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи” в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
 
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас – 55,9% от анкетираните са ги определили, като “привързаност към семейството и моите близки в България”, 15,7% – “да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им”, а 13,9% – “заради грижа за по-възрастен или болен близък”.
 
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е “носталгията по родината”, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
 
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40%, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
 
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6% – да получат професионална реализация в страната, за 7,1% – възможността за добра работа, а за 5,3% – да развиват собствен бизнес или да инвестират.
 
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%, сочат данните на учените.
 
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3% е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко – 1,7% от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
 
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.


Проучване: Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини

http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8_l.a_i.767322_at.1.html

06.12.2018 | 13:00

по статията работи: econ.bg

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години

Снимка: БГНЕС

Близо 60% от завърналите се имат намерение да останат постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и преподаватели в УНСС.

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при ремиграцията доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за ремиграция – 55.9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15.7% – „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13.9% – „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25.5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16.2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15.9%). Мотивът на други 10.3% от анкетираните е – несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5.5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично, около 40% от респондентите не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изледването. Това е коренно различно от основната причина, която почти ¾ от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаване на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32.0%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18.9% от анкетираните това е очакването, условията за живот у нас да се подобрят, за 8.6% – да получат професионална реализация в страната, за 7.1% – възможност за добра работа, а за 5.3% – да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59.7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28.2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12.1%. 

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54.7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22.3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9.6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1.7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58.4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда 4 основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.


Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, според проучване на БАН и УНСС

http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/1919005

6 декември 2018 / 12:04

София, 6 декември /Димитрина Ветова, БТА/ Близо 60 процента от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС. Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната…


Българските мигранти се връщат у нас главно по семейни причини. 60% искат да останат трайно

https://www.manager.bg/obshchestvo/blgarskite-migranti-se-vrshchat-u-nas-glavno-po-semeyni-prichini-60-ot-zavrnalite-se

България / Общество

 13:46, 06.12.2018г ? 44

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция “Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи” в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас – 55,9 процента от анкетираните са ги определили, като “привързаност към семейството и моите близки в България”, 15,7 процента – “да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им”, а 13,9 процента – “заради грижа за по-възрастен или болен близък”.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е “носталгията по родината”, посочена от 25,5 на сто от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 процента от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40 процента от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването, цитирано от БТА. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32 на сто. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9 процента от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 процента – да получат професионална реализация в страната, за 7,1 процента – възможността за добра работа, а за 5,3 процента – да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7 на сто. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2 на сто от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1 на сто, сочат данните на учените.

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54,7 процента, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6 процента – признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко – 1,7 процента от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 процента от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.


Мигрантите ни напускат по икономически причини, а се връщат по семейни и социални

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е “носталгията по родината”

https://business.dir.bg/ikonomika/migrantite-ni-napuskat-po-ikonomicheski-prichini-a-se-vrashtat-po-semeyni-i-sotsialni

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция “Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи”, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: “привързаност към семейството и моите близки в България”, 15,7% – “да бъда с децата си при отглеждането или обучението им”, а 13,9% – “грижа за по-възрастен или болен близък”.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е “носталгията по родината”, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е – несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници – 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% – да получат професионална реализация в страната, за 7,1% – възможност за добра работа, а за 5,3% – да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било “осигуряване на трудова заетост”, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.


Семейството връща българите в родината

https://duma.bg/semeystvoto-vrashta-balgarite-v-rodinata-n180854

четвъртък, 06 Декември 2018 / 14:44

автор: Дума

Привързаността към семейство и носталгията към родината са основните причини, заради които сънародниците ни в чужбина са склонни да се върнат в България. Близо 60% от тези, които вече са се върнали, имат намерие да останат за постоянно. Това показват резултати от проучване на икономисти от БАН и от УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция “Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи”.

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Над 55% от анкетираните сочат семейството като основна причина за завръщане в родината. 15 на сто дават отговор “да бъда с децата си при отглеждането или обучението им”, а 13% – “заради грижа за по-възрастен или болен близък”.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е “носталгията по родината”, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина.


Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини

Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/ikonomisti-migrantite-se-vryshtat-v-bylgariia-po-semeini-i-socialni-prichini-273164/

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите. 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% – „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% – „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е – несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници – 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% – да получат професионална реализация в страната, за 7,1% – възможност за добра работа, а за 5,3% – да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова

Социални медии:

Стрийм на живо от откриването на конференцията